Дори и на стените в този час
не бих прошепнал аз без глас
това, което беше в нас.

Вали и ето времето без теб
безкрайно мъртво е,
и няма дума за тъга.

Припев:
Сега нощта се слива бавно с дъжда
и мудно пада над града,
и сякаш пак някой ме вика,
но аз не се обръщам този път,
защото няма път назад сега,
не искам да питам.

Те... те бяха четири ръце,
но зад тях стоеше не сърце,
а четири сърца.
Бе... бе почти като в небе,
отразено в поле,
в което тичаше дете.

Припев.
Сега нощта се слива дъжда
и мудно пада над града,
и сякаш пак някой ме вика,
но аз не се обръщам този път,
защото няма път назад сега,
няма да питам.

Но умира утрото без теб,
като бяла празнота изгрява
в сивия ми ден.
Защо
се свършват улиците в мен?
В огледалото ми няма още
други светове...

Припев.
Нощта заспива в дъжда
и пада над града,
и сякаш пак някой ме вика.
Но аз не се обръщам този път,
защото няма път назад сега,
сега вече няма да питам...



ужасно добра песен... колкото и да не харесвам теодор койчинов. (теодор койчинов - аз и ти, ти и аз)