никога повече няма да еди-какво-си
но как да е никога повече за нещо, което не се е случило?
мамка му.
на целия свят.
и на всичките егоцентрични надменни самовлюбени кретени в него,
към които толкова се привързвам, мамка им!
лет гуд имоушънс би уит ю, тедди
и мразя да ме потискат така. мразя. мразя. мразя.
(се.)
10 Октомври 2008
25 Септември 2008
20 Август 2008
28 Юли 2008
07 Април 2008
*поема си въздух* Така.
(Как да започна? Винаги започвам с нещо като "Така." или "Та,". Дъъ. Не може ли направо да започна?... Ама няма ли да е странно? Окей, както и да е.)
Аз си нямам готини навици. Имам предвид онези навици, които всеки си има. Които са си лично негови - малки, сладурски навици. Например винаги да дъвчеш един и същи вид дъвки. Или да пиеш само един и същи вид натурален сок (Окей, аз пия принципно на праскова, но... не е същото.) Пф. Дори зеленото и колата отдавна вече не са мои сладурски навици... И нее, не ми казвайте, че си имам такива. Наистина, имам си хиляди милиони навици, но те не ме характеризират. Пък малките сладурски навици правят точно това. Мнали.
Няма други като Стругацки. Ако има биография на автор, която ще науча, това ще са тези на братя Стругацки. Ако има живот, който ще опозная, това ще е на братя Стругацки. Ако има автор, на когото ще прочета всички произведения и на български, и в оригинал, то това са братя Стругацки. Ако има автор, заради когото ще се запозная с дадена митология или с даден фолклор, то това са братя Стругацки.
Защото няма други като тях.
И щях да казвам още нещо, но забравих.
[14:40:57] Цвети каза: страхотно...
[14:41:05] Цвети каза: ти ме изумяваш понякога, знаеш ли :)
^^ Аз това! ^^
(Как да започна? Винаги започвам с нещо като "Така." или "Та,". Дъъ. Не може ли направо да започна?... Ама няма ли да е странно? Окей, както и да е.)
Аз си нямам готини навици. Имам предвид онези навици, които всеки си има. Които са си лично негови - малки, сладурски навици. Например винаги да дъвчеш един и същи вид дъвки. Или да пиеш само един и същи вид натурален сок (Окей, аз пия принципно на праскова, но... не е същото.) Пф. Дори зеленото и колата отдавна вече не са мои сладурски навици... И нее, не ми казвайте, че си имам такива. Наистина, имам си хиляди милиони навици, но те не ме характеризират. Пък малките сладурски навици правят точно това. Мнали.
Няма други като Стругацки. Ако има биография на автор, която ще науча, това ще са тези на братя Стругацки. Ако има живот, който ще опозная, това ще е на братя Стругацки. Ако има автор, на когото ще прочета всички произведения и на български, и в оригинал, то това са братя Стругацки. Ако има автор, заради когото ще се запозная с дадена митология или с даден фолклор, то това са братя Стругацки.
Защото няма други като тях.
И щях да казвам още нещо, но забравих.
[14:40:57] Цвети каза: страхотно...
[14:41:05] Цвети каза: ти ме изумяваш понякога, знаеш ли :)
^^ Аз това! ^^
22 Март 2008
14 Март 2008
Дори и на стените в този час
не бих прошепнал аз без глас
това, което беше в нас.
Вали и ето времето без теб
безкрайно мъртво е,
и няма дума за тъга.
Припев:
Сега нощта се слива бавно с дъжда
и мудно пада над града,
и сякаш пак някой ме вика,
но аз не се обръщам този път,
защото няма път назад сега,
не искам да питам.
Те... те бяха четири ръце,
но зад тях стоеше не сърце,
а четири сърца.
Бе... бе почти като в небе,
отразено в поле,
в което тичаше дете.
Припев.
Сега нощта се слива дъжда
и мудно пада над града,
и сякаш пак някой ме вика,
но аз не се обръщам този път,
защото няма път назад сега,
няма да питам.
Но умира утрото без теб,
като бяла празнота изгрява
в сивия ми ден.
Защо
се свършват улиците в мен?
В огледалото ми няма още
други светове...
Припев.
Нощта заспива в дъжда
и пада над града,
и сякаш пак някой ме вика.
Но аз не се обръщам този път,
защото няма път назад сега,
сега вече няма да питам...
ужасно добра песен... колкото и да не харесвам теодор койчинов. (теодор койчинов - аз и ти, ти и аз)
не бих прошепнал аз без глас
това, което беше в нас.
Вали и ето времето без теб
безкрайно мъртво е,
и няма дума за тъга.
Припев:
Сега нощта се слива бавно с дъжда
и мудно пада над града,
и сякаш пак някой ме вика,
но аз не се обръщам този път,
защото няма път назад сега,
не искам да питам.
Те... те бяха четири ръце,
но зад тях стоеше не сърце,
а четири сърца.
Бе... бе почти като в небе,
отразено в поле,
в което тичаше дете.
Припев.
Сега нощта се слива дъжда
и мудно пада над града,
и сякаш пак някой ме вика,
но аз не се обръщам този път,
защото няма път назад сега,
няма да питам.
Но умира утрото без теб,
като бяла празнота изгрява
в сивия ми ден.
Защо
се свършват улиците в мен?
В огледалото ми няма още
други светове...
Припев.
Нощта заспива в дъжда
и пада над града,
и сякаш пак някой ме вика.
Но аз не се обръщам този път,
защото няма път назад сега,
сега вече няма да питам...
ужасно добра песен... колкото и да не харесвам теодор койчинов. (теодор койчинов - аз и ти, ти и аз)
13 Март 2008
страдам от абстиненция
липсва ми
бялото вино
блестящо по твоите зъби
като водопад безплодни надежди
липсва ми името ти
сред звуците,
звук неизречен,
измислен,
извикан само наум
липсват ми
цветните настроения,
навяващи дъх
на неразумно
липсва ми онова мълчание,
в което вечно ме вплиташе
страдам от абстиненция
бавно издишвам
въздуха от дробовете
на малки пресечени
точно отмерени
глътки
откъсва се звук
(звук!)
но от звуците цветни
онези, които ти не заместваш
и които теб не заместват
контрастна съм,
безцветна между редовете
обезцветена дори повече
от прозрачните найлонови пликчета
страдам от абстиненция
липсва ми да угасвам
сред твойте мълчания
липсва ми
неизвестно къде да отлиташ
липсва ми
"някой път..."
липсват ми
световете,
които градеше
и надеждите,
които рушеше
липсват ми.
липсваш ми
като синьо (без)дихание
сред зеления ми светоглед
липсваш ми
като гробовно мълчание
в неизвестен никому куплет
страдам от абстиненция,
на пресекулки
дъхът ми излиза,
заспивам.
остани при мене... само за малко
посветено на един човек, с когото не сме изживяли почти нищо от споменатите горе неща, който напоследък като че ли ме отбягва,
а на мен той ми липсва
не, няма харесване
в тези измислени думи
може би само мъничко, мъничко само
но и толкова май не е желано.
както и да е. липсва ми и, макар че няма как (мисля о.О) да види тези редове, а и едва ли би се поинтересувал, въпреки това за него има една огромна огромна прегръдка.
задето е... той :] (не, не с главната буква)
липсва ми
бялото вино
блестящо по твоите зъби
като водопад безплодни надежди
липсва ми името ти
сред звуците,
звук неизречен,
измислен,
извикан само наум
липсват ми
цветните настроения,
навяващи дъх
на неразумно
липсва ми онова мълчание,
в което вечно ме вплиташе
страдам от абстиненция
бавно издишвам
въздуха от дробовете
на малки пресечени
точно отмерени
глътки
откъсва се звук
(звук!)
но от звуците цветни
онези, които ти не заместваш
и които теб не заместват
контрастна съм,
безцветна между редовете
обезцветена дори повече
от прозрачните найлонови пликчета
страдам от абстиненция
липсва ми да угасвам
сред твойте мълчания
липсва ми
неизвестно къде да отлиташ
липсва ми
"някой път..."
липсват ми
световете,
които градеше
и надеждите,
които рушеше
липсват ми.
липсваш ми
като синьо (без)дихание
сред зеления ми светоглед
липсваш ми
като гробовно мълчание
в неизвестен никому куплет
страдам от абстиненция,
на пресекулки
дъхът ми излиза,
заспивам.
остани при мене... само за малко
посветено на един човек, с когото не сме изживяли почти нищо от споменатите горе неща, който напоследък като че ли ме отбягва,
а на мен той ми липсва
не, няма харесване
в тези измислени думи
може би само мъничко, мъничко само
но и толкова май не е желано.
както и да е. липсва ми и, макар че няма как (мисля о.О) да види тези редове, а и едва ли би се поинтересувал, въпреки това за него има една огромна огромна прегръдка.
задето е... той :] (не, не с главната буква)
12 Март 2008
нова странност
някак си не мога да си представя, че животът ми след 10-15 години ще влезе в един ритъм... или по-скоро не искам? уотевър, няма място за съмнения сега. преди си мечтаех за един мъж, който да ме обича и да си имаме семейство, но сега не искам това. няма да ми стига, усещам го.
аз... аз искам приключения. искам авантюри. но хитри игри, според някакви правила, а не гнусни интриги... малко невъзможно, но какво пък, не ми е за първи път да мечтая за невъзможното. :]
на път съм дори да се откажа от уюта на семейството, за да бъде различен всеки мой ден... сериозно. странно е. :]
аз... аз искам приключения. искам авантюри. но хитри игри, според някакви правила, а не гнусни интриги... малко невъзможно, но какво пък, не ми е за първи път да мечтая за невъзможното. :]
на път съм дори да се откажа от уюта на семейството, за да бъде различен всеки мой ден... сериозно. странно е. :]
11 Март 2008
Суперякият ден (:
*поема си въздух*
Сега, с гаснещата вечер и заспиващите емоции, ще разказа за суперякият ден днес.
Събудих се в 6:30, но станах към 7 и малко. (Губих първите два часа, йессс.) Пооправих "Гимназето" и тъкмо щях да пренасям страниците в другия файл, за да ги подредя за печат, и телефонът ми звънна: 8 часа. Автобусът ми тръгваше от автогарата. След кратък двубой ("Ние сплетохме здраво ръце...") между двете кълбета на мозъка ми, хванах всичките си необходими неща и изтичах до спирката. Бързах и после го чаках две-три минути... Невероятно самичко (не самотно, но и такова донякъде) пътуване до Правец. И се сетих колко ми е готино принципно в ученическия автобус. Пристигнах в Правец, видях Криси и Теди и се отправих към училището. Актовата не беше отворена... Така че купих бои и се заех с надписа "Fasching Idol". Скоро отвориха залата и слязох долу... След като прикчлючих плаката, се преоблякох като Ненка. xD С възглавница за корем. xD Честитих на Гоги Р-то около милиард пъти... (: Мотах се, мотах се, мотах се, гледах си любимите хора, слушах FMG, мотах се, забавлявах се, настроението ми беше невероятно. Репетирахме, ала-бала, дойде време за представлението. Не, не беше страшно. :Р И не, нямах сценична треска, беше ми яко... (: Изиграх си там глупостите, влязох в залата ии се настаних до Кальо... И после излязох на сцената за конкурса "Крал и кралица на Фашинга" и докато учителите умуваха, а ние не знаехме какво да правим, обиколих няколко пъти сцената, размахвайки ръце за ръкопляскания...
Представиха се FMG, свърши Фашинга, ядохме халва с лютеница... xD Свирихме с Гоги Котешкия марш на четири ръце ^^ За първи път се получава, друг път все някой изпуска ритъма (((: После - на кафе + билярд...
След това у нас... в скуката. (:
Отивам за Стругацки!
П.П. Да се очаква статията ми за фашинга... сега нямам време да я слагам. (:
Сега, с гаснещата вечер и заспиващите емоции, ще разказа за суперякият ден днес.
Събудих се в 6:30, но станах към 7 и малко. (Губих първите два часа, йессс.) Пооправих "Гимназето" и тъкмо щях да пренасям страниците в другия файл, за да ги подредя за печат, и телефонът ми звънна: 8 часа. Автобусът ми тръгваше от автогарата. След кратък двубой ("Ние сплетохме здраво ръце...") между двете кълбета на мозъка ми, хванах всичките си необходими неща и изтичах до спирката. Бързах и после го чаках две-три минути... Невероятно самичко (не самотно, но и такова донякъде) пътуване до Правец. И се сетих колко ми е готино принципно в ученическия автобус. Пристигнах в Правец, видях Криси и Теди и се отправих към училището. Актовата не беше отворена... Така че купих бои и се заех с надписа "Fasching Idol". Скоро отвориха залата и слязох долу... След като прикчлючих плаката, се преоблякох като Ненка. xD С възглавница за корем. xD Честитих на Гоги Р-то около милиард пъти... (: Мотах се, мотах се, мотах се, гледах си любимите хора, слушах FMG, мотах се, забавлявах се, настроението ми беше невероятно. Репетирахме, ала-бала, дойде време за представлението. Не, не беше страшно. :Р И не, нямах сценична треска, беше ми яко... (: Изиграх си там глупостите, влязох в залата ии се настаних до Кальо... И после излязох на сцената за конкурса "Крал и кралица на Фашинга" и докато учителите умуваха, а ние не знаехме какво да правим, обиколих няколко пъти сцената, размахвайки ръце за ръкопляскания...
Представиха се FMG, свърши Фашинга, ядохме халва с лютеница... xD Свирихме с Гоги Котешкия марш на четири ръце ^^ За първи път се получава, друг път все някой изпуска ритъма (((: После - на кафе + билярд...
След това у нас... в скуката. (:
Отивам за Стругацки!
П.П. Да се очаква статията ми за фашинга... сега нямам време да я слагам. (:
10 Март 2008
Прозрение!
Сетих се!...
Най-накрая се сетих!
Съдбата, бог, случайностите, неземната сила, кармата или каквото и да е ме събира и разделя с различните хора на периоди. Това, хей, това не е загуба на приятелства! Не е нужно да гледам на това, че спираме да си пишем/общуваме толкова интензивно като на раздяла... Защо не обърна гледната точка и не видя, че сближаванията са изградили някаква връзка, приятелство или не - няма значение, но са изградили нещо у хората, каквото са изградили и у мен - нещо, което ще се запази за цял живот.
Утре е Фашингааа (((:
Спечелих от другата стипендия - 1000 стипендии, да не повярва човек, а какви глупости ръсих на интервюто...
А в събота беше яко ^^ И ме болят краката от лимбото. xD
Утре FMGии *фенгърл скрийм*
Das ist die perfekte Welle,
das ist der prefekte Tag...
Най-накрая се сетих!
Съдбата, бог, случайностите, неземната сила, кармата или каквото и да е ме събира и разделя с различните хора на периоди. Това, хей, това не е загуба на приятелства! Не е нужно да гледам на това, че спираме да си пишем/общуваме толкова интензивно като на раздяла... Защо не обърна гледната точка и не видя, че сближаванията са изградили някаква връзка, приятелство или не - няма значение, но са изградили нещо у хората, каквото са изградили и у мен - нещо, което ще се запази за цял живот.
Утре е Фашингааа (((:
Спечелих от другата стипендия - 1000 стипендии, да не повярва човек, а какви глупости ръсих на интервюто...
А в събота беше яко ^^ И ме болят краката от лимбото. xD
Утре FMGии *фенгърл скрийм*
Das ist die perfekte Welle,
das ist der prefekte Tag...
06 Март 2008
вчера + johari window
начи, първо, от вчера:
одобриха ме за германия...
...
на собствени разноски.
...
(за неразбралите: това значи без стипендия, което значи, че няма да ходя никъде)
...
и сега не знам да се радвам ли, да плача ли... не ми беше чак толкова важно... нее... само две години живях с мисълта за това, че ще кандидатствам. ще излъжа, ако кажа, че не съм имала надежди. напротив, имах. (: и все пак не беше толкова важно...
тъпото е не фактът, че няма да замина за германия. тъпото е фактът, че ще остана в българия и в 11ти клас, с все същите хора, улици, тротоари, с все същия ритъм на живот, с все същите учители, все същите усещания, все по-малко тръпки и, което е може би най-важното,
без хората, които харесвам най-много в ежедневието си...
мамка му...
Armen Chakmakian рулез.
издишах бодра светлина,
простенах тихо в мрака,
у мен стаи се тъмнина
и времето със мен заплака...
(винаги има сили за още една усмивка)
(:
ии освен това искам да сложа това тук:
одобриха ме за германия...
...
на собствени разноски.
...
(за неразбралите: това значи без стипендия, което значи, че няма да ходя никъде)
...
и сега не знам да се радвам ли, да плача ли... не ми беше чак толкова важно... нее... само две години живях с мисълта за това, че ще кандидатствам. ще излъжа, ако кажа, че не съм имала надежди. напротив, имах. (: и все пак не беше толкова важно...
тъпото е не фактът, че няма да замина за германия. тъпото е фактът, че ще остана в българия и в 11ти клас, с все същите хора, улици, тротоари, с все същия ритъм на живот, с все същите учители, все същите усещания, все по-малко тръпки и, което е може би най-важното,
без хората, които харесвам най-много в ежедневието си...
мамка му...
Armen Chakmakian рулез.
издишах бодра светлина,
простенах тихо в мрака,
у мен стаи се тъмнина
и времето със мен заплака...
(винаги има сили за още една усмивка)
(:
ии освен това искам да сложа това тук:
Arena(known to self and others) caring, happy, idealistic, sentimental | Blind Spot(known only to others) able, accepting, calm, cheerful, clever, complex, dependable, energetic, extroverted, friendly, giving, helpful, intelligent, kind, knowledgeable, logical, loving, mature, observant, organised, patient, powerful, relaxed, shy, spontaneous, trustworthy, warm, wise, witty |
Façade(known only to self) confident, searching | Unknown(known to nobody) adaptable, bold, brave, dignified, independent, ingenious, introverted, modest, nervous, proud, quiet, reflective, religious, responsive, self-assertive, self-conscious, sensible, silly, sympathetic, tense |
Dominant Traits
53% of people think that jeor is friendly
All Percentages
able (7%) accepting (7%) adaptable (0%) bold (0%) brave (0%) calm (15%) caring (30%) cheerful (23%) clever (15%) complex (7%) confident (0%) dependable (7%) dignified (0%) energetic (30%) extroverted (7%) friendly (53%) giving (15%) happy (23%) helpful (30%) idealistic (15%) independent (0%) ingenious (0%) intelligent (46%) introverted (0%) kind (23%) knowledgeable (23%) logical (30%) loving (15%) mature (7%) modest (0%) nervous (0%) observant (7%) organised (15%) patient (7%) powerful (15%) proud (0%) quiet (0%) reflective (0%) relaxed (15%) religious (0%) responsive (0%) searching (0%) self-assertive (0%) self-conscious (0%) sensible (0%) sentimental (7%) shy (7%) silly (0%) spontaneous (7%) sympathetic (0%) tense (0%) trustworthy (15%) warm (15%) wise (15%) witty (7%)
Created by the Interactive Johari Window on 6.3.2008, using data from 13 respondents.
You can make your own Johari Window, or view jeor's full data.
You can make your own Johari Window, or view jeor's full data.
Абонамент за:
Публикации (Atom)